Въпроси и отговори

Климатът в региона носи не толкова по-ниски, колкото по-нестабилни добиви — добрите и лошите години се редуват по-рязко. Най-голяма е вредата, когато жегата или сушата съвпаднат с чувствителна фаза.

Какво можете да направите:

• Разпределете риска — повече култури и 2–3 сорта от една култура с различна ранозрелост, за да не попаднат всички в една и съща жега.
• Изберете сухоустойчиви сортове, изпитани в региона, и сейте в оптималния срок, за да изпревари културата летните жеги.
• Пазете влагата — растителни остатъци, минимални обработки, повече хумус (вижте раздел F).
• Съобразете азота с влагата — умереното торене дава по-стабилни добиви през годините от високите дози.
• Ако имате вода — поливайте приоритетно в критичните фази (при житните от братене до цъфтеж и наливане); навременното допълнително напояване намалява загубите в сухи години с 20–30%.

Материал: Модул за обучение 2, т. 2.1, 2.3 и 3.2; литературен обзор (Горанова), глава 4.

Въглеродното земеделие са практики, които задържат повече въглерод в почвата и намаляват емисиите — покривни култури, минимални и безорни обработки, оставяне на растителните остатъци, агролесовъдство. Те повишават и хумуса, а с него — устойчивостта на сушата.

През 2024 г. ЕС прие рамка за сертифициране на поглъщането на въглерод (Регламент (ЕС) 2024/3012). Тя създава правила, по които тези практики могат да бъдат измерени, сертифицирани и в бъдеще да носят доход чрез въглеродни сертификати. Еко-схемите по Общата селскостопанска политика за опазване на почвите също подпомагат такива практики.

Какво да имате предвид:

• Пазарът е в начален етап — сертифициращите схеми и цените тепърва се изграждат.
• Договорите обикновено изискват ангажимент за няколко години и измерване на почвения въглерод.
• Преди да подпишете, проверете кой издава сертификата, кой плаща измерванията, какво става при лоша година и дали практиката не се припокрива с еко-схема, по която вече получавате плащане.

Сигурната полза идва още сега — от по-здравата почва и по-малкото разходи. Възможният доход от сертификати е допълнителна възможност, не основна причина.

Материал: Модул за обучение 2, т. 2.5; Брошура 1, раздел 16; презентация „Policy and Regulatory Framework of Climate-Smart Agriculture“, 7.07.2026.

Цифрите са примерни и зависят от пазара и годината. Реален пример: добра практика 2 („Organic Grain“, Варна) — спелта, лимец, пшеница и слънчоглед с покривни култури.

Материал: Брошура 1, раздел 14; Приложения към Брошура 1, „Рада на практика“.

1. Сключете договор с контролиращо лице, одобрено от МЗХ; от този момент тече преходният период.
2. Планирайте сеитбооборот с бобови — например петгодишен: люцерна (1–2 г.) → пшеница → слънчоглед или нахут → фий + овес за зелен тор.
3. Заменете синтетичните торове с оборски тор или компост (2–3 т/дка) и азот от бобовите.
4. Заставете на превенция и механична борба с плевелите (брануване, по-висока сеитбена норма).
5. Кандидатствайте по интервенцията „Биологично растениевъдство“ (Наредба № 9/2023).

Материал: Приложения към Брошура 1; добра практика 2; База данни с програми за финансиране.

Добра практика 4 („Agromate“, Ямбол) показва, че преходът от календарни към третирания по данни от метеостанции намалява пестицидите до 30%.

Как да намалите пръсканията, без да рискувате реколтата:

1. Укрепете основата. Шест евтини мерки покриват повечето болести и неприятели по пшеницата: устойчиви сортове; унищожаване на самосевките и житните плевели след жътва; сеитбооборот; балансирано торене; оптимален срок и норма на сеитба; заораване на остатъците.
2. Прекъснете „зеления мост“. Самосевките и житните плевели след жътва пренасят болестите и неприятелите от старата в новата реколта — унищожаването им е най-евтината защита.
3. Не прекалявайте с азота. Излишният азот прави растенията по-чувствителни към брашнеста мана и ръжди, а фосфорът и калият повишават устойчивостта.
4. Пръскайте по риск, не по календар. Метеостанция и модел за прогноза на болестите показват кога рискът е реален.
5. Намалявайте постепенно. Започнете с едно поле, сравнете добива и разходите с останалите и разширете, когато видите резултат.

Материал: Брошура 2 „Устойчиво управление на болести и вредители“; Брошура 1, раздел 6.

• Болести: брашнеста мана, ръжди (кафява, жълта), септориози, фузариоза, главни, черно кореново гниене, вируси (щрихова мозайка, жълто ечемичено вджуджаване).
• Неприятели: вредна житна дървеница, житен бегач, житни и хесенска муха, листни въшки, житна пиявица, полевки.
• Общите превентивни мерки: устойчиви сортове; 2–4-годишен сеитбооборот; здрав посевен материал; унищожаване на самосевките и житните плевели; оптимални срок и норма на сеитба; без излишен азот, който прави растенията по-чувствителни към мана и ръжди.
• При топла и влажна есен сеитбата се изтегля към втората половина на оптималния срок (срещу вирусите, пренасяни от въшки).

Материал: Брошура 2, раздели „Ключови болести“ и „Ключови неприятели“ (със снимки на симптомите).

Да, по фенофази:

Общо около 22–27 €/дка. Интервал 7–14 дни при влажно време и риск. Посочените в брошурата търговски продукти са примерни; проверете дали са разрешени в България.

Материал: Приложения към Брошура 1, Приложение 2; приложение към Брошура 2 „Примерна програма за биологична защита на пшеница“.

Материал: Приложения към Брошура 1 „Устойчива защита при ечемик и пшеница“ (проф. Пенчев).

Не увеличавайте дозата на своя глава. Първо проверете дали причината е правилно разпозната, дали третирането е било навреме и дали пръскачката е работила равномерно. Времето и състоянието на растенията също влияят на резултата.

Възможна е и устойчивост (резистентност) на вредителя. Смяната на търговското име не помага, ако препаратите имат един и същ механизъм на действие. С агроном прегледайте използваните продукти и включете редуване на механизми на действие и други мерки за контрол. Всеки продукт се използва само според разрешената употреба и етикета му.

Източник: UC IPM (University of California). Материал: Брошура 2, „Предотвратяване появата на резистентни форми“.

Полезните видове работят безплатно. Калинките, златоочиците, бръмбарите и паразитните оси се хранят с листни въшки, акари и други вредители, а птиците и прилепите остават в района, ако имат къде да гнездят. Опрашителите повишават добива при рапицата, слънчогледа и бобовите култури. Не е нужно да заемате продуктивна площ — използвайте местата, които и без това не се обработват.

Какво казва Общата селскостопанска политика: запазването на съществуващите живи плетове, дървета и синори е задължително, а рязането им през размножителния период на птиците е забранено. Ивиците за опрашители, непродуктивните площи и новите ландшафтни елементи са доброволни и могат да се подпомагат чрез екосхеми. Актуалните условия и ставки проверете в указанията на Държавен фонд „Земеделие“ (раздел A).

Материал: Модул за обучение 2, т. 5 „Биоразнообразие и управление на местообитанията“; Брошура 2; Брошура 1, раздели 3, 6 и 16.