Въпроси и отговори

В биологичното производство наличният разтворим азот е ограничен, а органичните торове се минерализират бавно и в зависимост от температурата на почвата. Затова протеинът често е по-нисък, а добивът — по-нисък от конвенционалния, като разликата зависи силно от сорта и условията.

• Бобов предшественик — люцерна, грах, нахут или фий; след грах протеинът в пшеницата е по-висок, отколкото след царевица.
• Органично торене — оборски тор или компост (2–3 т/дка) и зелено торене с фий и овес.
• Подходящ сорт — около 95% от сортовете в биологичното земеделие са създадени за конвенционални системи. Изпитаните в региона сортове, като пшеница „Рада“ и ечемик „Ахат“, са сигурен избор.
• Чисто от плевели поле — плевелите отнемат азота, от който зърното има нужда.

Примерна петгодишна схема: люцерна (2 години) → пшеница „Рада“ → слънчоглед или нахут → фий с овес за зелено торене.

Материал: Модул за обучение 2, т. 6.3; Модул за обучение 1, т. 7.3 и 7.5; приложения към Брошура 1.

Да, проучени са три такива стопанства:

• „Агрозем – АВ“ ООД (с. Скалица, обл. Ямбол, около 30 000 дка) — нулева обработка с прецизна сеитба и напояване. Причината са все по-честите засушавания и жеги; резултатът е по-добро задържане на почвената влага.
• „Агроелит“ ООД (с. Веселиново, обл. Ямбол) — безорно земеделие с регенеративни практики. Растителните остатъци остават като мулч; ерозията е практически нулева, органичното вещество се натрупва.
• ЕТ „Агроелит – Митов“ (Търговище) — ивична обработка: обработват се само тесни ивици в зоната на реда, а междуредията остават покрити с остатъци. Обработката, сеитбата и торенето стават в едно минаване, с навигация с GPS. Резултатът е по-малко разходи за гориво, техника и труд и по-добра водозадържаща способност.

Общото в резултатите: по-малко ерозия, по-здрава почва, по-малък разход на гориво и по-висока устойчивост при суша.

Какво казва опитът им за прехода:

1. Преминете постепенно — първо минимални обработки и повече растителни остатъци.
2. Първите три години работете с добре познати култури: пшеница – слънчоглед – ечемик. След като почвената структура се стабилизира, разширете с рапица и царевица.
3. Очаквайте първите години колебания в добива и по-голям натиск от плевели.
4. Ивичната обработка е за редови култури и леки до средни почви, с навигация с GPS; не е подходяща за тежки, преовлажнени почви (смолници) и тесноредови житни.
5. Учете се от съседите — от стопанствата с опит и от асоциацията No-till България, която организира полеви демонстрации.

Контактите на стопанствата са в таблицата в началото на този раздел. Помощният център може да ви помогне с връзката.

Материал: Модул за обучение 1, т. 4 „Консервационно земеделие“; доклад „Иновативни подходи в земеделието“; добри практики 1, 8 и 10.

Да. Бобовите (грах, нахут, фасул, леща, фий, люцерна) фиксират азот от въздуха чрез бактериите по корените си и оставят почвата по-богата за следващата култура. Разнообразните сеитбообращения с бобови подобряват ефективността на използване на азота с 10–20%.

Примери от добрите практики:

• „Адил Испа“ ООД (с. Яребица, обл. Силистра) редува пшеница, слънчоглед и царевица с нахут и грах. Повод са били изтощената почва, поскъпналите минерални торове и нестабилните добиви. Резултатът е естествено обогатяване с азот, по-малко минерални торове при следващите култури и прекъснат цикъл на болестите, неприятелите и плевелите.
• „Органик Грейн“ ООД (Варна) работи изцяло без синтетични торове — с разширен сеитбооборот с бобови и покривни култури.

Примерна схема: зимна пшеница – слънчоглед – грах, с покривни култури след жътва. При биологично производство: люцерна (2 години) – пшеница – слънчоглед или нахут – фий с овес за зелено торене.

Включете бобовата култура в схемата на торене: след нея азотът за следващата култура се намалява според почвения анализ.

Контактите на стопанствата са в таблицата в началото на този раздел. Помощният център може да ви помогне с връзката.

Материал: Модул за обучение 1, т. 3 и 7 „Сеитбооборот и диверсификация“; добри практики 2 и 3; приложения към Брошура 1.

Две от проучените стопанства са намалили значително разходите си, като са намалили броя на минаванията по полето.

• „Бомар Трейд“ ЕООД (Кнежа) използва комбинирани машини, които извършват култивация, торене и сеитба в едно минаване, и преминава към минимални обработки. Резултатът: по-малко разходи за гориво, труд и амортизация, по-малко уплътняване, по-добре задържана влага и спазени агротехнически срокове.
• ЕТ „Агроелит – Митов“ (Търговище) заменя оранта с ивична обработка — само в зоната на реда, заедно със сеитбата и торенето, с навигация с GPS без припокриване.

Внимание: намаляването на обработките трябва да е съобразено с почвата и предшественика. При тежки, уплътнени или преовлажнени почви първо се отстранява причината за уплътняването. Инвестициите в такава техника могат да се подпомагат (раздел A).

Контактите на стопанствата са в таблицата в началото на този раздел. Помощният център може да ви помогне с връзката.

Материал: Добри практики 6, 7 и 10; доклад „Анализ на добрите практики“, раздел 3.4; Модул за обучение 1, т. 1.2 и 4.

Да, и това е най-сигурният начин. Анализът на добрите практики показва, че демонстрационните ферми и обменът „фермер към фермер“ са с най-висок потенциал за пренасяне — стопаните вярват повече на това, което са видели на реално поле.

• Събития по проекта ADAPTAGRI — семинари, обучения и посещения. Оставете контакт и тема на интерес в Помощния център и ще получите покана.
• Стопанствата от добрите практики — контактите им са в таблицата в началото на раздела; Помощният център може да попита дали стопанството е съгласно да ви приеме.
• Демонстрационни мрежи — проектът NEFERTITI (Хоризонт 2020) изгради мрежа от демонстрационни ферми в Европа, включително в България. Демонстрации организират и асоциацията No-till България и системата за знания и иновации в селското стопанство.

Какво да попитате, когато сте на място: от какъв проблем са тръгнали; колко години им е отнело; какво не се е получило първите години; каква техника и какво обучение са били нужни; как се е променил добивът и разходите.

Материал: Доклад „Анализ на добрите практики“, раздели 3.6 и 5; добра практика 11; Модул за обучение 1, т. 4.4.

Не може да се направи такъв извод само по цвета. Първо вижте какъв показател е картата (напр. NDVI) и каква е легендата ѝ. Разликите могат да са свързани с гъстота, развитие, вода, хранене или друг проблем.

Използвайте картата, за да изберете къде да отидете на оглед. Проверете растенията, корените и почвата и при нужда направете анализ. Превръщането на картата в торова препоръка изисква допълнителна агрономическа оценка.

Източник: University of Maryland Extension.

И при двата варианта огледът на място остава необходим.

• Уточнете проблема предварително: пропуски в поникването, полегнали участъци, неравномерно развитие или съмнение за стрес.
• Поискайте карта с ясна легенда, дата, очертания на полето и координати на местата за проверка.
• Уговорете кой ще тълкува данните и дали в услугата има агрономическа оценка.
• Ако целта е торене с променлива норма, проверете дали ще получите файл, съвместим с вашата машина.

Материал: Добра практика 9 („АгроДрон България“).

Материал: Литературен обзор (Горанова), раздели 4.1.1 и 4.4; презентации на проф. Пенчев „Climate Change and Agriculture: The Case of Bulgarian Black Sea Basin“ и „Crop Breeding, Diversification and Rotation Strategies“.

1. Разпределете риска: 2–3 сорта с различна раннозрелост и по-широк сеитбооборот (раздел C).
2. Задръжте влагата: минимални обработки и покривка от остатъци (раздели B и F).
3. Следете данните: метеостанция или регионално ранно предупреждение (раздел G).
4. Застраховайте продукцията и пазете документите за евентуална държавна помощ (раздел A).
5. Променяйте постепенно: една промяна на едно поле, измерване на резултата, след това разширяване.

Материал: Брошура 1, „Чеклист на устойчивия фермер“ (раздел 16).