Въпроси и отговори

Проект по Програма Interreg NEXT „Черноморски басейн“ (BSB01250), 18 месеца до 20.02.2027. Партньори: Агенция за развитие на Тракия (Турция, водещ), Добруджанско аграрно и бизнес училище (България) и Дружество за научни изследвания и развитие в селските райони на Северен Еврос (Гърция). За стопаните проектът дава безплатни материали, семинари и обучения, база с възможности за финансиране, връзка с експерти и този Помощен център.

В Добруджа предстоят 2 семинара за земеделски производители и камари („Най-добри практики в управлението на полски култури“ и „Устойчиви земеделски практики“), публичен семинар и техническо обучение. Оставете контакт и тема на интерес в Помощния център и ще получите покана, когато датата бъде обявена.

„Платформа BSB за интелигентно и зелено възстановяване в селското стопанство“ е мрежа на организации от Черноморския басейн — публични институции, НПО, университети, земеделски камари и асоциации. Има годишна среща и продължава и след проекта. Организациите могат да заявят интерес чрез Помощния център.

Проектът изгражда съвместна мрежа от ментори и експерти (агрономия, почвознание, растителна защита, прецизно земеделие, напояване, биологично земеделие, аграрна икономика и др.). Профилите им ще бъдат публикувани на уебсайта на проекта. Дотогава помощният център ще ви свърже с експертите на Добруджанско аграрно и бизнес училище.

В дигиталната библиотека на уебсайта на проекта и на място в центъра: брошури, доклади, добри практики, база за финансиране и информационно видео. Помощният център ще ви помогне да намерите нужния материал.

Да. По проекта помощните центрове подкрепят заинтересованите страни „по време на проекта и след него“. След 20.02.2027 г. центърът продължава да работи в рамките на дейността на Добруджанско аграрно и бизнес училище:

• имейлът adaptagri.helpdesk@gmail.com остава активен;
• тази страница с въпроси и отговори остава достъпна и се допълва;
• материалите на проекта — брошури, модули за обучение, добри практики, информационно видео — остават на разположение на стопаните.

Схемите за качество на ЕС защитават продукти с връзка с място или традиция и дават по-висока пазарна стойност:

• ЗНП (защитено наименование за произход): цялото производство е в определен район;
• ЗГУ (защитено географско указание): качеството се дължи на произхода (напр. „Казанлъшка роза“, „Еленски бут“);
• ХТС (храни с традиционно специфичен характер): традиционна рецептура или начин на производство.

От 2024 г. групите производители могат да включат устойчиви практики като задължителна част от спецификацията на продукта. Регистрацията се прави чрез МЗХ, обикновено от сдружение на производители.

Материал: Доклад от семинара за държавни служители (Албена, 7.07.2026), презентация на Елена Костадинова.

Да. По-разнообразен сеитбооборот, механичен контрол на плевелите, опазване на полезните организми, биологични агенти и органични материали могат да се прилагат и в конвенционално стопанство. Избирайте ги според конкретния проблем — например механичната борба с плевелите се съобразява с културата, фазата и влагата в почвата.

Такива практики обаче не дават право продукцията да се продава като биологична. За това са нужни сертификация, контрол и спазване на правилата за биопроизводство.

Източник: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“. Материал: Приложение към Брошура 2 (биологична защита на пшеница).

Три решаващи въпроса: как ще управлявате плевелите, откъде ще осигурявате хранителни вещества и на кого ще продавате. Разговаряйте с контролиращо лице за изискванията, преходния период и документацията и прегледайте техниката и възможния сеитбооборот.

Направете сметка и за лош вариант: по-нисък добив или цена, която не е по-висока от конвенционалната. Преходът има нужда от производствен план и пазар, а не само от отказ от определени препарати. За реален опит — добра практика 2 („Organic Grain“, Варна).

Източник: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“. Материал: Брошура 1, раздел 14.

Преходът започва от датата на договора с контролиращото лице. През него прилагате всички биологични правила, но продукцията още не се продава като „биологична“. След поне 12 месеца преход растителна храна или фураж от една съставка може да се продава с означението „в преход“.

Това е финансово най-трудният период: разходите са като при биопроизводството, а цените — като при конвенционалното. Затова подкрепата по интервенцията за биологично земеделие по Общата селскостопанска политика е особено важна (раздел A).

Какво е забранено и какво е разрешено в растениевъдството:

Материал: Модул за обучение 2, т. 6.1–6.2; Регламент (ЕС) 2018/848; Министерство на земеделието, Дирекция „Биологично производство“.